Нали има едно поверие, на всяка нова година да си обещаваме нещо.
Или да си пожелаваме.
С цялата надежда, че това е ново начало и желанията ни ще се сбъднат.
Никога не съм била голям фен на празниците, но всяка нова година си пожелавам едно и също нещо - да бъда щастлива.
И започвам да търся щастието на различни места.
Лутам се и вилнея, късам от разпиляните чувства, бъркам щастието с любовта.
И започвам да рисувам картини в главата си - ама ако това беше станало или просто да ми се беше случило това.
И тогава разбирам, че за да съм щастлива ми пречи очакването.
Без очаквания, няма разочарования.
Всички го знаем до болка това.
Тогава каква е тайната на щастието?
Защо е по-трудно да се открие от каквото и да е друго?
Може би го подценяваме.
Може би издигаме прекалено много на пиадестал проблема с любовта и парите, и не се замисляме, че именно щастието стои по средата.
Навремето баба ми беше казала - щастието сама трябва да си го изградиш, от теб зависи.