Хей, ти!
Да - ТИ! Този,който съвсем случайно си попаднал тук.
Всъщност каква е твоята история?
Защо си тук и си се разтършувал из историите на различните хора?
Търсиш себе си?
Търсиш твоята история?
Или просто си излязъл отново с общия ни приятел - самотата.
Самота е твърде клише дума, не мислиш ли?
Твърде често я използваме в речника си.
Или дори не знаем реалната й дефиниция.
Самотата бих я нарекла "отчуждение".
Отчуждение от всичко познато. Лявата ръка на депресията и дясната на отчаянието.
Колкото и приятели да имаш, колко и харесвания на онази "уникална, просто съвършена" снимка, ти в един момент стоиш в стаята и си казваш : "Хммм, май ще вляза да намеря утеха в нечия друга история."
И я намираш и някакси тази "самота"те свързва с напълно непознатия.
Отчуждения.
И изведнъж не се чувстваш самотен. Имаш този анонимен автор, който те разбира.
И който изживява и твоята история.
Може би в крайна сметка ние всички сме самотни.
И може би никога няма да спрем да се чувстваме така.
А може би изобщо няма да имаме онзи "щастлив край", който всички търсят.
Щастие?
Това е вече тема за друг пост.

Самотата е свобода-според Шопенхауер